ВРЕМЕТО КАТО КОНТЕКСТ, РЕЛАЦИЯ И СМИСЪЛ

„Когато човек дойде на този свят, той изобщо не знае как да оценява времето. Това се научава бавно, в продължение на години. Натрупването на опит по отношение на времето и неговото използване е един от най-сложните проблеми на човешкото съществуване.“ 

Вирджиния Сатир

Porter Magazineр, Photography Jeff Bark, Model Karen Elson

Porter Magazineр, Photography Jeff Bark, Model Karen Elson

Времето е основна философска категория, интерпретирана от древността до днес с неописуема колоритност и богатство. Феноменът ВРЕМЕ ще продължи и занапред да ни вдъхновява именно заради своята непознаваемост и тоталност. Тази необятна тема е вечната тема на поетите, на художниците, на езотериците и разбира се – на учените.

Времето, както и културата, се разполагат в живота на човека толкова многопосочно, чие той въобще не може да си представи всеобхватността и дълбочината на това измерение на реалността. Времето ни се разкрива чрез смисъла, който му придаваме, и тъй като нищо не е “извън” него, то е навсякъде и във всичко. То е в отношението ни към хората и събитията, то задава скоростта, с която преминаваме през трудностите и щастливите моменти, то е чувството за комфорт или досада. Времето, всъщност е БЕЗВРЕМИЕТО между две мантри ОМ – състояние на неподвижност и покой. То е блаженството и тишината, които създават усещане за вечност. Времето е в неуловимостта на мига, когато просто искаме до помълчим с някого, но и силата, която ни изтласква извън собствените ни граници при преодоляването на препятствие.

Отношението към времето е безпогрешен индикатор за степента на стрес, удовлетворение от себе си и яснота за перспективата. Когато работя с такава проблематика, често използвам една стара персийска приказка. Притчите са изключтелен помощник в работата ми със своя дълбок контекст и свободата при интерпретацията им. И така:

Живял някога  един мъдър владетел.  Веднъж той решил да  зарадва поданиците си и поставил слънчев часовник на градския площад, донесен някога от далечно пътуване. Този дар променил живота на  хората  в  държавата – гражданите се научили да разпределят и ценят времето си, да бъдат точни. След известно време всички станали богати и заживели щастливо.

Когато владетелят умрял, гражданите започнали да мислят как да му се отблагодарят за това, което той е направил за тях. И тъй като слънчевият часовник бил  символ на успеха им, те решили да построят около него огромен  храм със златни куполи. След като храмът бил издигнат, слънчевите лъчи  престанали да  падат върху часовника и сянката, която показвала времето изчезнала. Хората вече не били точни, редът в държавата постепенно бил унищожен и тя се разпаднала.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s