За любовта и нейните подобия

“Любовта е чаша, която се чупи, когато се хваща непохватно или прекалено силно.” Ориенталска мъдрост

soulmates

Преди време попаднах на една доста прагматична и изключително семпла формула: “Подобаващият партньор, по подобаваща причина, в подобаващо време”. Звучи ясно и е очевидно, но не един или двама биха се затруднили да синхронизират пулса на сърцето с прозаичен ритъм като този.

Без съмнение, на много хора се е случвало да се събудят сутрин и да се запитат: “Какво стана с нас? Защо стигнахме до тук? Това ли бяхме ние?”. Практиката на психолозите показва, че често важните въпроси като тези например, всъщност се задават пост фактум, т.е. когато двойката почти напълно е загубила уменията си да разговаря спокойно и добронамерено. Нещо повече – когато се е появило чувството за тотален разпад и безизходица, както й отчуждението един от друг. Така, почти естествено идва денят, в който виждаме как пред очите ни – любовта на нашия живот си стяга куфарите и си заминава. Пилотите имат хубав жаргон за ситуации като тази – не дай си боже да “влезем в свредел”, защото това ще означава да се завихрим надолу по спиралата. Тогава просто няма как да се погледне към хоризонта.

Разбира се, току що описах един твърде краен вариант, който за съжаление обаче се среща често. За мнозина става все по-трудно да се свържат със своето щастливо “допълнение” и да се отдадат на истинско и пълноценно партньорство. Мощно се разгръщат всякакви “алтернативни” системи за запознанства, а виртуалните връзки изместват автентичните отношения. Добре е да не се забравя, че всъщност киберпространството е една изкуствена среда и ако човек, за дълго остане в него, това може да доведе до дезадаптивно поведение в реалните житейски ситуации.

Партньорството в зряла възраст нерядко придобива изкривено лице, при което човек може да се окаже въвлечен в карикатурни взаимоотношения. Въпреки уникалността на всеки един отделен случай, има някои важни въпроси, които можем да си зададем по-навреме:

Когато търся партньор, наясно ли съм точно какво искам – удоволствие “тук и сега” или среща с човек, с когото да споделя бъдещето си? Известна ли ми е позицията на отсрещната страна?
– Как всъщност си представям човека, когото бих обикнал(а)?
– Дали не гледам прекалено егоистично на любовта, само като на източник на блага, които трябва да ме залеят? Т.е. в по-голяма степен предпочитам да получавам, отколкото да давам?
– Какво точно е съдържанието на конфликта? Дали не бъркам формата и съдържанието?
– Не бързаме ли с раздялата? Застраховани ли сме от повтарянето на едни и същи грешки и със следващия партньор?
– Защо играем на театър и крием истината дори от самите себе си?
– Защо се страхувам да се обвържа?
– Мога ли да погледна на миналото си като на огледало, в което да видя моите собствени ограничения и слабости?
– Възможно ли е да погледнем на разпадането на брака като на отправна точка за изграждането на друг вид продуктивно партньорство?
– Защо не погледнем на партньорството си като на част от цялостната ни житейска ситуация и връзки с останалите близки хора?
– Как мога да поправя нещата, след като моят партньор не ми помага? Защо допускам това?
– Защо в никакъв случай не искам да приема идеята за раздяла?

Общувайте с партньора си за всичко, което ви се струва важно, не отлагайте въпросите и разговорите. Приемайте промените около себе си и у вас самите като естествен и неизбежен процес и ще се уверите, че всяка трудност е само едно временно усещане, период на адаптация към нещо ново. Тези моменти често ни водят към по-високо лично “стъпало”, а от там – хоризонтът изглежда всъщност още по-красив.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s