Local vs. Global

global-media-hed-2013

Поради своите историко-географски особености, Европа е пъстро средище на култури. Само по себе си, това е фактор за културна независимост на регионите и условие за съхраняване богатството на европейското културно-историческо наследство. Наред с казаното, обаче, изследователите все по-често дефинират културните пространства като своеобразна канава, върху която периодично се зареждат новите парадигми за развитие на обществата – едновременно глобални и локални.

Отчитайки наличието на „процесуалност“, каузалност, синхроничност и предвидимост в тези процеси, можем да определим европейските етнопространства като флуидни, поради което важният въпрос не касае техните структура, състав или форма, а динамиката, движеща ги „отвътре“. Кое е това, което предпоставя наличието на съответни културни измерения върху дадено географско пространство? Отговорът на този въпрос е нееднозначен, но безспорно води към различните измерения на контекста. Модерността, е всъщност местното, локално лице на глобализацията, самия процес на създаването му. Тя е резултат от пластичността на социалните връзки, достъпността до нови територии, свободата на индивидуално изразяване и отстояването на социални ценности, в политиките на признаване на различията и зачитането на културното многообразие. Обновяващата се европейска идентичност е непрекъсващ във времето и пространството процес на създаване на социо-културна реалност, надхвърляща тесните разбирания за етнос и култура.

Арджун Ападурай ни предлага трактовка за локалността като релация и контекст. Тя предполага социални отношения върху определен икономически, социален, политически и културен терен. Но локалността е феномен със свои емоционални измерения и ценност, с вътрешна структура и поражда конкретни материални последствия. Тя е и своеобразен етнографски архив – етнопространство на въобразените общностни идентичности, чийто статус е в постоянна конструкция и реконструкция.

Локалността обитава определен терен с пътища и градска среда, създава мода и карти на реалността с физически ориентири. Тя е ритуал, който приписва имена, свойства, ценност и смисъл. Тя има своите герои, но и своите обикновени субекти, които не просто променят битието, а го „разширяват“ и обогатяват. Контекстите съдържат други контексти – мрежа от връзки и смисли, определящи динамиката на обществения процес в даден времеви континуум.

Но тази локалност е в непрестанна еволюция благодарение на въздействащи й по-мощни сили – държавите, международните организации, световните мрежи. Франсис Фукуяма определя либералната държава като резултат от случващия се публичен дебат. Според него, тя е единствено възможна, когато индивидите се възприемат чрез тяхната идентичност като универсални човешки същества, а не като национални, етнически или расови групи. Модерната либерална държава признава универсалността и ценността на всеки човек и не противопоставя различията. В „Кои сме ние“, Самюъл Хънтингтън също анализира процеса на изграждане на нация и локалност. Америка е един различен свят, чийто генезис се отличава от европейския, където най-напред се завоюва територия, а после се създава нация. В американския модел, обединението около единни колективни чувства конструира общото съзнание и консенсус предшества изграждането на общности и институции.

Европейският прочит на темата „Идентичност и локалност“ е своеобразна амалгама от исторически ценности, културен контекст и глобални стандарти. Джеймс Розенау изследва съвременния мултицентричен политически процес в „Turbulence in World Politics: A Theory of Change and Continuity“, описвайки случващото се на политическата сцена като „каскади“ – поредица от събития, които имат етап на зреене, възникване, развитие, насищане и спад. Те могат да се зародят навсякъде, да имат най-неочаквани причини и поводи, могат да се разгърнат по своя собствена логика, да утихнат или изчезнат, но и да взривят цели градове или държави. Променили са се и разбиранията за локалните конфликти, които се превръщат все повече в конфликти между различните ценностни системи. Конструират се нови принципи при планирането във всички сфери на общественото развитие. Изграждането на устойчиви стратегии отдавна не е само дългосрочно планиране – устойчивостта е в непрекъснатото и динамично преформулиране на бъдещето, в активния процес на създаване на визия и среда, както и нови способности и системи за адаптация към асиметричната глобалност.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s