Мултикултурна идентичност и трансформация

TORCH-Athens

Rapael, The Scool of Athens

Формирането на мултикултурна идентичност е важен процес в живота не само на отделния човек, но и по отношение на глобалния контекст. Личността разгръща своите специфични способности, тя е агент на промяната в общността и катализатор в общуването между различните култури. Притежава рядко срещащи се таланти. Благодарение на тази своя вътрешна адаптивна система, индивидът е в уникалната позиция да разбира, фасилитира и изследва психокултурната динамика на други системи.

Изграждането и позиционирането на личността с мултикултурна същност се свързва с нейната способност да създава своята собствена идентичност. Както точно е описано от Харолд Тейлър: „появил се е нов вид човек, който все по-често ще започне да се среща. Той е гражданин на една държава, но притежава интуиция на международник. Човек, който добре си спомня отминалото време, но същевременно е способен да осъзнае в пълнота настоящето – „тук и сега“. Тази нова личност притежава дарбата да „различава“ и осъзнава и най-фините нюанси на реалността, както и да разграничава противоположностите, тя е способна да приеме липсата на прецедент. Мултикултурният човек е посветен на работа за бъдещето, която върши с любов, оставайки невъзнаграден от правителствата и академиите, и далеч от високите постове с признание и награди. Той принадлежи към тази част от невидимия свят на писателите, поетите, артистите, учените, юристите, философите, учителите и всички хора, които виждат света като едно цяло и се чувстват свързани с всяка негова частица, без значение колко далече физически е тя.“

В този смисъл и Рот говори за появата на нови транснационални идентичности и синкретични култури. В своите анализи, той изследва дълбоката връзка между индивидуалната идентичност и културата, които вече не биха могли да се развиват върху фиксирани траектории. Те се превръщат в динамични, активно взаимодействащи си сложни матрични системи, между които се осъществява непрекъснат процес на взаимна адаптация и акомодация.

Въпреки, че е трудно да се определи с точност кога в едно общество културните идентичности започват да се превръщат в мултикултурни, наблюденията водят към случаи, когато е разклатена основата на базисната колективна идентичност на отделните групи или културни общности. Такива процеси не са рядкост за общества, изложени на интензивен колективен стрес в следствие на преживяна екологична катастрофа, продължителна икономическа криза, дълбоки регионални, граждански и социални конфликти или военни кризи. В такива условия, мултикултурният човек редефинира своята индивидуална идентичност на едно по-високо ниво на социална, психологическа и културна интеграция, успявайки да запази вътрешния си баланс и интегритет. Такъв човек, като един от най-сложните социо-културни и психологически феномени, ще представлява все по-силно предизвикателство и за обществата, към които принадлежи. Все повече институции ще бъдат ангажирани със социалните проблеми, възникващи в хода на глобализацията – всъщност говорим за трансформация на социалната група, на нацията, на държавата, на региона, на континента. Със същата сила това важи и за правителствата и международните организации в тези променени условия. В една новоосмислена нелинейна реалност е призован новия човек – човекът с мултикултурна идентичност.

Advertisements

Формирането на мултикултурна идентичност и потребността от копинг стратегии

Multicultural

От социално-психологическа гледна точка, носителят на мултикултурна идентичност преминава през един непрекъснат процес на ориентация – последователно или едновременно, той се движи в различни социални реалности. Тази психокултурна пластичност е важна за оцеляването му, имайки предвид изпитанията, които посреща по отношение нивата на стрес в ежедневието си. Неговите проявления не бива да се бъркат с временните състояния на дистрес, породени от затруднения в крос-културната адаптация.

За какви особености на личността става въпрос?
1. Мултикултурният човек е уязвим. Поддържайки недефинирани граници на Аз-а и адаптивни атитюди и възприятия, той или тя биха могли да почувстват дискомфорт в процеса на разграничаване на значимото и дълбинното от маловажното и повърхностното, отчасти и поради по-високата си толерантност и способност за “различаване”.

2. Мултикултурният човек би могъл да се определи като човек с дифузна идентичност. Той ще трябва да се учи да посреща смущаващи, противоречиви или неразбираеми послания, които от своя страна би могъл да преработи, ако се завърне в лоното на собствената си дълбинна същност и се опита да ги осъзнае и „класифицира“. Ако мултикултурният човек не разполага със стабилен вътрешен център, той не би могъл да издържи на стреса, породен от непрестанните изисквания и въздействия на средата и хората около него, особено ако те са твърде противоречиви, противоположни или взаимноизключващи се.

3. Мултикултурната личност може лесно да загуби чувството си за автентичност, поради множеството роли и състояния, към които е принудена да се адаптира. Те биха могли да се редуцират до такива, които са слабо свързани помежду си или са толкова противоположни, че въобще да не успяват да се срещнат. По такъв начин, тя може да загуби от своята кохерентност и интегритет, както и да дебалансира основни компоненти на идентичността си. Социалните роли са констелации от поведения, зад които стоят нашите потребности, желания, чувства, представи, ценности и концепти. Когато тези роли не се преживяват цялостно, може да се говори за недостатъчна зрялост на опита, обедняване на житейския и социален потенциал на индивида, до намаляване на неговите способности за справяне, както и до ограничаване на социалното пространство, което той активира.

4. Една тревожна за мултикултурния човек тенденция се развива в следствие и на социалните въздействия върху индивида в модерните общества. Относително лесно е човек да се превърне в дилетант без опит, игнориращ значими вътрешни потребности и стремежи, омаловажаващ реални човешки проблеми и стойности. Нерядко, модерните технологични пространства изпитват трудност при оказването на помощ и разрешаването на социални и личностни конфликти. Младите хора в тях могат да страдат от силна уязвимост и несигурност, от неспособност да установят себе си встрани от общия поток. Те могат да останат самотни, слабо сензитивни или неспособни да се ориентират в чувствата си, да бъдат лесно манипулируеми от съответните елити.

5. Възможно е мултикултурният човек да развие нихилистични нагласи към хора с различен жизнен стил и ценностни модели. Би могъл да се отдаде на тотално отричане или да потърси спасение в изолацията. Тези компенсаторни реакции са резултат от непрестанното разрушаване на границите. Пропастта между личността и „значимите други“, с които тя не създава трайни и дълбоки взаимоотношени е в основата на възникването на цинични нагласи, лесно преминаващи в базисна несигурност или апатия.

 

Вижте още:

“Мултикултурна идентичност и трансформация”

See also: Multicultural Identity and Transformation