To Have or To Be?

Transformational Leadership – a Special State of Being

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

St. Martin and the Beggar, Unknown Master

Изследванията върху лидерството датират от векове, назад във времето. Популярните термини „стратегия“ и „тактика“ са част от речника на мислители и императори от най-дълбока древност. Преди цели 25 столетия, китайският философ и пълководец Сун Дзъ, автор на най-знаменития военен трактат на всички времена, разкрива тайните на военното майсторство с проникновение и дълбочина, на които и до днес се възхищават поколения лидери и иноватори.  В „Изкуството на войната“, той ни завещава едно поетично описание: „Да откъснеш есенен стрък, не е  проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната, не е признак на остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата, не е свидетелство за добър слух. Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота“.

Трансформиращият лидер предоставя на своя екип една лекота и очевидност на съществуването, които са свързани в най-чист вид с реалността на цялото. Той прегръща промяната естествено, с проникновението на далновиден визионер. Този цялостен, холистичен подход към нещата, му е вътрешно присъщ, защото трансформиращата енергия не познава граници. Нейните параметри и интензивност се задават единствено от силата на източника. Този подход е всъщност нещо много повече – той е начин на мислене, отношение, степен на ангажираност. Мултикултуралистите, от своя страна, биха го дефинирали като процес на създаване на висок контекст.

И тъй като говоря от позицията на психолог, не мога да не припомня името на Ерих Фром – социален психолог, неофройдист и хуманист, в чийто контекст, истинската трансформираща сила е тази, която възниква от състоянието да „бъдеш“, а не от ситуация, в която „имаш“. Да, тук е вероятно едно директно противопоставяне на личността и нейния властови статус. Наличието на позиция, облечена във власт е едно от условията за сила на присъствието, но пътят – до самия му край, извървяват само  истински способните и подготвените. Това са лидерите, опитомили един почти животински инстинкт за разпознаване на истината – и като емоция, и като замисъл. Те са надарени с вътрешна мъдрост, високи етични стандарти, висши психични способности и социална интелигентност. Новите лидери.

Американският психолог Бърнард Бас, който е сред най-известните изследователи по темата акцентира върху 4 основни типа въздействие на трансформационния лидер – идеализирано влияние, вдъхновяваща мотивация, интелектуална стимулация, индивидуализиран подход. Образът на Наполеон Бонапарт, например, е добра илюстрация за идеализирано влияние. То е в основата на връзките, които се създават автоматично, поради факта на възникващото безусловно доверие между страните. Такъв лидер се превръща в модел за подражание, в емблема на бранда или корпорацията. Той е невидимата причина да се чувстваме привързани и дори зависими, да се стремим да даваме всичко от себе си, да правим дори жертви в името на търсения резултат. Когато е налице такава връзка, хората от екипа се стремят да преоткриват непрекъснато своето уникално място, да изкачват своя професионален Еверест всеки ден.

Различните лица на лидерството носят закодирани в себе си и механизмите за реализация на съответните способности и ресурси. Дали сме въплъщение на лекотата, присъща на Майстора, или в контраст с нея, сме в плен на невротично натрапливата пристрастеност към детайла (щрих от портрета на перфекциониста), са само две от възможните крайни състояния. Защото, той – лидерът, е най-важната фигура в това поле на взаимоотношения, сходни с познатите ни от физиката сили на привличане и отблъскване. Той е този, който променя средата, хората и правилата на играта. Не само за да оцелее, но и за да пресътвори мечтата. Съвременният лидер е въплъщение на изкуството на трансформацията.

Тя предполага работа с фините и дълбинни нива на взаимодействие между хората, средата и процесите в организацията. Тя е в сърцето на корпоративната култура, но без нея няма как да се случи нито мисията, нито визията за един проект.  В контекста на всички теории за мотивацията от Маслоу насам, своето запазено място има тъкмо умението ни да създаваме и артикулираме адекватно тази визия – за себе си, за времето, за групата и другите, за целта. Това е Майсторство, което осъществява задачата във всеки работен момент от времевата перспектива. Ако един екип няма пред себе си ясно очертана визия, той няма как да достигне до крайния успех. Все по-често обаче, трансформиращите лидери са изправени пред предизвикателства, които ги принуждават да преформулират отново и отново приоритети, партньорства и цели. Все по-често? Всеки ден!

„Като приемаме хората такива, каквито са, ние не им позволяваме да се развиват. Когато се отнасяме с тях, като че ли са такива, каквито биха искали да са, правим от тях това, което  могат да бъдат”, ни припомня една максима на Гьоте – сега маркер за още един важен акцент в контекста на транформационното лидерство. Посредством интелектуална стимулация, трансформиращите лидери успяват да извадят от подчинените си много повече, отколкото самите те са предполагали. Този тип лидерски интервенции са в основата на поддържането на креативния дух на екипа. Те предоставят интелектуалната свобода да бъде оспорен всеки постулат. В такива ситуации не се търси съгласие на всяка цена. За трансформационния лидер, дебатът и консенсусът са сред предпочитаните средства за постигане на конструктивни колективни решения. Те са извор на иновации, които могат да изведат компанията или екипа в по-висока орбита.

Такъв лидер по-скоро би останал в сянката на подчинените си, защото знае, че постиженията на екипа са инстинския двигател на неговия успех. Знае, че високите позиции на хората, с които работи, са основата за развитието на неговите способности в завоюването на нови територии. Той се намесва в решаващи за компанията ситуации, поема отговорността за непопулярни решения, обикновено плаща цената и в крайна сметка е възможно да „обядва“ съвсем сам.

За милиони хора по света, продължава да е необичайно странен факта, че Стив Джобс вече не може да направи поредното си съобщение за иновация. Той бе истински пример за трансформиращ лидер, който оставя следи задълго „след това“. Неговият стил на живот, неговите житейски принципи и бизнес тактики ще продължат да се изучават и повтарят в публичното пространство подобно на будистка мантра, възпяваща гениалността и простотата. Гениалност и простота, с които ни вдъхновяват и редица световно известни експерти в предприемачеството, науката, военното изкуство и финансовата сфера. За Питър Дракър, корпоративната култура има решаваща роля по отношение на стратегията. За Сун Дзъ, спазването на моралния закон предрешава победата над многохилядна армия, за Дийпак Чопра индивидуалните способности могат да издигнат или препънат един проект, но смирението и благодарността трябва да бъдат основата на човешките отношения във всеки екип.

Трансформационният лидер отиграва всички положения – за него няма изключения. Той е надраснал личните пристрастия и проекции и не допуска безпринципни коалиции. Той е равно отдалечен от всички, справедлив и емоционално овладян. За него етиката е върховната мяра за здравословното състояние на организацията и екипа, които ръководи. Трансформационното лидерство е много повече от инструмент за „управление на промяната“, то е смисълът на времето и отношенията, в които сме потопени. То е самата промяна.

A bamboo version of "The Art of War"

A bamboo version of “The Art of War”

Днес, 23 март, се навършват 114 години от рождението на Ерих Фром – един от най-забележителните учени и хуманисти на миналия век. Това кратко есе е написано в негова памет.

Advertisements

Красавицата и звярът

Има различни страхове. И тяхната емоционална маска зависи от степента на потъване в илюзията. Като в тъжен карнавал.

Когато контролираме само частично себе си или ситуацията, ние подсъзнателно изпитваме нужда да завладеем нова територия. Тренираме методично. Премисляме дълго.  Нисък старт и сме свръхконцентрирани. За някакви стотни от секундата, вече сме метри напред и преодоляваме първото препятствие.

Нещо подобно се случва и с психиката ни, когато усещаме заплаха за целостта си. Тогава започваме да полагаме усилия – едновременно осъзнати и съзидателни. А щом говорим за страх – те не винаги са нещо познато или удобно.  Разполагат се малко по-далеч от навика, който бихме прегърнали с охота.

Всяко преодоляно вътрешно препятствие ни доближава до новото ни състояние. Всеки следващ метър е все по-лесен и по-лесен. Важен е първия скок! Първата точка на срещата между волята и постоянството. Моментът, в който си казваме: Няма връщане назад.

Увереността от преодоляването на препятствията пред нас, нараства с всяка секунда от спринта. Като при 100 метра бягане с препятствия. И вече сме там, където полунаистина, полунашега мечтаехме да бъдем. Сега очите ни виждат по-ясно. Можем дори да поспрем, без да се обвиняваме за това. Заслужили сме си свежата струя кислород, нахлуваща в дробовете ни. Наслаждаваме се на безценно състояние. Състоянието, в което преживяваме победата. Не просто поредната, а тази, която постигнахме сами, побеждавайки не кой да е, а себе си.

Изправяме ли се често лице в лице с гнева, омразата, завистта, ревността? Всъщност, в сърцевината на тези чувства лежи някаква форма на страх – нашата ранена вътрешна хармония. 

Заложено е в природата ни да търсим баланс, затова и всяка битка с това чувство, ни позволява да добавим към сметката си нова, съживяваща доза себеуважение и сила. И ако все още не сме придобили достатъчно увереност, можем да започнем с някаква малка промяна. Да сложим нови дрехи или грим, например. Да изпием лековитата билка. Да се смирим. Да се върнем в детството, когато не можехме да затворим очи без чудната магия от книгите. Помните ли тази приказка?

Няма как да се справим със страха, ако не го обикнем. Най-напред трябва да се влюбим в звяра и тихо да го умиротворим. Така направи Бел…

Beauty_and_the_Beast

Beauty And The Beast, Scott Gustafson

On Multicultural Identity

multi-cultural-audience

Предизвикателствата на глобализиращия се свят създават социо-културни условия за възникването на нов тип идентичност, чрез която хората биха могли да интегрират в едно цяло разнородни психологически натрупвания. В многобройни изследвания и доклади се анализират вътрешните взаимодействия между базисните ценностни ориентации, нагласите към разнообразния опит и въздействия на културните системи, преживяванията и натрупаните актуални способности и умения за декодиране и преработка на символната реалност. Според Питър Адлер, мисленето и поведението на хората все по-често ще се ръководи от три основни принципа:

Първо. Всяка култура притежава своя собствена вътрешна кохерентност, интегритет и логика. Тя е съставена от взаимнопреплитащи се системи от ценности, атитюди, вярвания и норми, които формират и придават значимост на индивидуалната и колективната идентичност.

Второ. Нито една култура не е изначално по-добра или по-лоша от другите. Всички културни системи са еднакво валидни и представляват вариации на културния опит на човечеството.

Трето. Всички хора са до известна степен културно обвързани. Всяка култура осигурява до определена степен чувство за идентичност, регулации на поведението, усещане за обособеност в глобалната схема на социума.

Интересен акцент върху „универсалния човек” поставя Джон Уолш, който описва този все по-често срещащ се личностен профил като непрестанно изследващ интелектуалните измерения на света и културите, но също така и центриран върху глобалните и универсални ценности. Без да пренебрегва културното многообразие, такъв човек се концентрира върху различията, върху най-значимите и отличаващи дадена култура особености. Той я обогатява, допълва и приобщава към своята система до момента, в който се създаде гещалт в собственото му психично и социално пространство.

Многобройни са изследванията върху социално-психологическите аспекти на мултикултурализма, които насочват анализите към една основна тенденция във формирането новия човек –тенденция, свързана със самата структура и процеса на създаване на неговата идентичност. Според Адлер, това е човек, по-скоро подвластен на динамиката и флуидността на непрестанно променящата се реалност, човек, който проявява пластичност и мобилност. Човек, непрестанно отворен към промени и мултивариативност и на когнитивно, и на поведенческо ниво. Тази личност притежава високо ниво на самоосъзнатост, готова е да приеме и да „преговаря” с всяка форма на реалността. Тя е едновременно принадлежаща към и извън съответната фиксирана културна реалност, тя е на „границата“ и формира междинна територия, която обитава временно и към която е непривързана. Идентичността на новия човек е фундаментален за неговото съществуване и развитие въпрос, а културната идентичност е пространството, лежащо в основата й.

Друг мост към идеята за възникването на новата мултикултурна идентичност прави Антъни Уолъс, който я определя като „многомерно образувание“. Според него тя е като образ, като сложно преплетен възел или вътрешен лабиринт в сърцевината на самата личност и по този начин е интеграция на биологичното, социалното и философското поле, в които функционира отделния индивид. Тези „интеграционни образувания“ формират уникални вътрешни културни натрупвания и позволяват на индивида да се разположи по своеобразен строго специфичен начин в обществото. Те бележат индивидуалните граници на личността и нейната способност да се приобщава или разграничава в рамките на различни културни реалности и системи. Тези процеси са в същността си психосоциални и бележат нашия стремеж към задоволяване на редица висши потребности като потребността от любов, приемане, признание, сътрудничество, приписване на статус, принадлежност, от включване във взаимоотношения с другите. Това са основни лостове в процеса на социализация и енкултурация на личността, но те са важни и за процеса на структуриране на по-висшите форми на индивидуално съзнание или т.нар. „психофилософски матрици“ на културната реалност.

Мърдок също обръща поглед към тези параметри на индивидуалното съзнание и ги определя като изключително важни. Според него, това са индивидуалните нагласи и отношение към въпросите на живота и смъртта, съдбата и съществуванието, природата на знанието, значението на реалността и човешкия опит, етиката, митологията, природата на душата, космологията и др. Макар и предмет на изследване от страна на историята и етнографията, тези феномени на индивидуално ниво са значими, според него, именно чрез индивидуалния „прочит“ на културната идентичност в нейното психофилософско измерение.

Според Питър Адлер новата културна идентичност е тридименсиална. Той формулира три нива на личностна интеграция и анализ – психобиологично, психосоциално и психофилософско. Тези три нива функционират заедно, като се проявяват и регулират в културното поле на индивида със средствата на наградите и наказанията, табутата и митовете, както и чрез дълбинните мотивационни вериги на личността. Така единството на природа, общество и космос се интегрира в Аз-образа и самосъзнанието на индивида. А този синтез от своя страна се модулира от една по-мощна динамика на културата, вкл. и на ежедневно ниво – чрез символите, ритуалите и артефактите, продукт на определени социални представи и ценностни ориентации. Те от своя страна са функция на универсалните мотиви, заложени в психиката на всеки един индивид. Както знаем от изследванията на Маслоу, мотивационните процеси се променят с възрастта и се организират йерархично в зависимост от индивидуалните приоритети в съответния етап от жизнения път на личността. Те са динамично обуславяща развитието на личността променлива и заедно със социо-културните образувания имат ключова роля за конструирането и реконструирането на индивидуалния Аз-образ.

Адлер описва това вътрешно пространство на мултикултурния човек като лабиринт от „образи“ или „социални представи“ за човека, обществото, природата и културата. Мултикултурният човек не е обект на определена култура, а точно обратното – той разчита на културата, като на средство, с което да поддържа и развива своята собствена „относителност“ и интегритет.  Така трите мотивационни нива – психобиологично, психосоциално и психофилософско придвижват личността в своеобразния лабиринт от събитийни потоци. Идентичността на мултикултурния човек постепенно се превръща в по-слабо йерархизирана и структурирана същност. Поради тази причина потребностите, мотивите, стремежите, нагласите и очакванията са постоянно адаптиращи се към актуалния контекст, в които функционира Аз-а. Тази гъвкавост и пластичност на личността й позволява да поддържа широк спектър от средства за адаптация и приспособяване, които се подкрепят от няколко стабилни и непроменяеми линии на съществуване на Аз-а.

Концепцията на Робърт Лифтън разглежда мултикултурната идентичност като динамична психична реалност, като състояние на преход от една интегралност към друга, като един постоянен процес на научаване и забравяне.  Мултикултурният човек непрекъснато прекроява и пресъздава своята идентичност, той експериментира и изследва, загубва, изоставя и намира отново пространството, съответстващо и актуално на предизвикателствата пред неговата психика. За Лифтън този човек е една непрестанно променяща се конфигурация от лоялности и идентификации, който постоянно преформулира своя Аз-образ в съответствие с актуалния си опит и формите на контакт със света.  Според него мултикултурната идентичност е цялост без граници – нейните параметри не са фиксирани или предвидими, те са винаги временни и отворени към промяна. Личността на мултикултурния човек е способна на кардинални трансформации в някакво субективно значимо измерение, поради което тя не поддържа постоянен „характер“ и може да понася динамично променящи се социо-психологични стилове на изява. Мултикултурният човек не губи връзката с културата, от която произхожда, но той се научава да гледа на нея „отвън“, през призмата на наблюдателя, потопен в динамиката и ситуационната неангажираност, както и чрез критическия преглед на случващото се – тенденции-контрапункт на мисленето и възприятията от времето на тоталитарните социални системи и идеологии.

to-be-continued