ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

bookStars

Мисията на този блог е да представи решаващата роля на психологията за разбирането на принципите и взаимоотношенията между индивидите, планетарните, системните и космическите субекти. Дълбинното разбиране за психологическата наука като начин на свързване и техника за разбиране и проявяване на вътрешната светлина, е един начин да се докоснем до истината за себе си и света около нас. Тя подпомага личността в нейните духовни търсения и стремеж към съвършенство.

Така както във физиката говорим за енергийни вълни, така и човекът, като цялостна и интегрирана био-психо-социална система, ако вложи енергията си в постигането на една цел, то без съмнение би могъл да я постигне. Всяка мисъл е енергия, чиято природа е да се движи и трансформира непрестанно. Преминавайки през различни честоти, тя постига относително устойчиво състояние и чрез силата на намерението слиза по един естествен начин във все по-плътни реалии.

Нищо не произлиза от нищото. При определени условия, можем да получим достъп до знанието по енергиен път, защото винаги има връзка между това, което е било и това, което е. Отваряйки се, достигаме до по-високите вибрации на живота и безкрайната потенция на духа, привличайки всичко необходимо за формирането на цялостен образ на това, към което е насочено вниманието ни. Подобен е механизмът и на отблъскване на обстоятелства, събития и хора, които не са в хармония с нашето осъзнато или не съвсем осъзнато вътрешно намерение.

Отношението към психологията като към фундаментална наука за човека и неговите взаимотношения я издига до ранга й на водеща в разбирането на закона за причината и следствието. От Нютон, през Айнщайн, Фройд и Юнг до Алис Бейли и Люсил Седеркранс, човекът винаги се е стремил да следва своя неугасим стремеж към себепознание и търсене на истината, т.е. към индивидуация, ако си послужим с термина на Юнг.  Психологията е наука за обективното познание, което лежи скрито и отвъд емоционалната сфера, изкривяваща възприятията.  Ние усещаме емоциите най-напред в тялото си, но чак след като нервните импулси предадат информацията до мозъка, получаваме яснота за случилото се и нашето отношение към него.

Средно на ден, през главата ни преминават около 15 000 мисли и всички те са носители на определено качество на енергията. Променяйки същността и посоката им, ние променяме и съответстващото проявление чрез материята, а от там и хоризонта, до който можем да достигнем в своите непрестанни търсения. Съгласно теорията на хаоса, ефектът на пеперудата (наименование въведено за първи път от Едуард Лоренц) е чувствителната зависимост на дадено явление от началните условия. Според него, една малка променлива в дадена нелинейна система може да доведе до големи амплитуди в състоянието й на по-късен етап. Всъщност, ние живеем в енергийно-информационно поле, където ежедневно произвеждаме „мисъл-форми“ – динамични енергийни субстанции с определена форма, цвят и вибрация. Те се материализират с различна скорост и качество и това зависи от вложения в тях енергиен потенциал и намерение. Колкото по-ясни са те, толкова по бърза и устойчива е материализиращата се същност на първоначалния тласък.

Когато пеперудата разтвори крилe, може би в далечна страна се вихри ураган. Когато посеем добри семена, някъде вече се берат добрите плодове. Когато благославяме определено място с любяща енергия, то процъфтява и създава радост и щастие за много хора. Случайността на някакво събитие, феномен или отношения е само привидна, отложена причинно-следствена връзка, която не сме осъзнали напълно в момента на нейното посяване. Тя е узряването на един акт от миналото в точното време и на точното място. Тя е резултат от ефекта на пеперудата.

 

Advertisements